Стар град | Късноантична сграда Ирини

Забележителности

3D разходка /
Късноантична сграда Ирини

Късноантична сграда „Ирини“ е разкрита при спасителни археологически проучвания, направени в периода 1983 – 1984 г. в центъра на Пловдив. Разположена е североизточно от форума и в непосредствена близост до Епископската базилика. Сградата, заедно с части от античната улична мрежа, е запазена и експонирана на място в съвременния пешеходен подлез „Археологически“.

Късноантичната жилищна сграда заема две трети от една инсула (квартал) в центъра на античния Филипопол и се състои от представителна и домакинска части. Представителната и част – перистилен двор, заобиколен от портици и няколко помещения с полихромни подови мозайки, се датира от ІV – V век.

Мозайките, заемащи 160 кв.м, съдържат разнообразни орнаментално-геометрични композиции, наситени с растителни и фигурални изображения. Поредица от поздравителни надписи по мозайката насочват посетителя от входното помещение, през портика, към триклиния и таблиния. Залата за пиршества (триклиний) е настлана с богато орнаментирана, полихромна подова мозайка, чийто акцент е изображението на женски образ – персонификация с надпис EIPHNH.

Полихромните подови мозайки в opus tessellatum са изработени от естествен камък в различни цветове. Изключение прави изображението на Ирини, което е изпълнено в техника opus vermiculatum с тесери от смалт. Останките от пещ за изработка на стъкло и смалт, разкрити в перистилния двор, са ключово свидетелство за дейността на мозаечното ателие.

Мозайките се отнасят към два основни периода на изграждане. Към първия принадлежи мозайката в триклиния. По-късно са положени мозаечните подове във входното помещение, южния и източния портик и таблиния (приемно помещение). В мозайките преобладават геометричните схеми, характерни за Късната античност в източните римски провинции. Според палеографското изследване на надписите най-ранен, изработен около втората половина на IV век, е надписът от двете страни на женския образ EIPHNH. С около 30 години по-късен е поздравителният надпис до входа на триклиния, който се появява в резултат от преправка. Заедно с него допълнително е изградена осмостенна писцина (басейн), снабдена с течаща вода. Най-късен, около средата и третата четвърт на V век, е надписът във входното помещение. Споменава се името Дезидерий, което може да се тълкува като име на собственика, а съдържанието на надписа – като поздрав.

Мястото и ролята на собственика на сграда „Ирини“ в живота на града по това време е видно и от наличието на улица (cardo), допълнително трасирана по време на изграждането на Епископската базилика, за да осигури пряка връзка между двете сгради. Възприето е мнението, че късноантичната сграда „Ирини“ е функционирала като резиденция на епископа на Филипопол.

Календар на събитията