Институтът кани и на специален концерт със свободен достъп

Тази година ще се проведе 18-то издание на Европейската нощ на музеите. Датата е 14 май 2022 година – събота.  От началото на инициативата през 2005 г. до днес, събитието привлича всяка година все по-голяма публика към все по-голям брой музеи. И това е така, защото само за няколко години Нощта се разпространява успешно в цяла Европа, а българските музеи и галерии се включват още в първото ѝ издание. Пловдивските музеи и тази година ще участват отново с интересна програма, вход свободен и удължено работно време.

Общински институт „Старинен Пловдив“, който чества и две важни годишнини - 53 години от създаването  на ОИ „Старинен Пловдив“ и 66 години от създаването на Архитектурно-исторически резерват „Старинен Пловдив“ се включва в Нощта с ПЕТ свои обекта и ЕДНО специално събитие -  Къща на д-р Стоян Чомаков – постоянна експозиция на Златю Бояджиев, Балабанова къща, Къща Хиндлиян , Римски стадион на Филипопол, Римски стадион на Филипопол – източен сектор. Часове със СВОБОДЕН ДОСТЪП на 14 май в 5-те великолепни обекта е от 18:00  до 20:00 часа.

Подготвили сме и специално събитие - концерт „Европейски композитори звучат в Европейската нощ на музеите и галериите“ от 18:00 до 19:00 ч. в Балабанова къща. Участват: Жанета Стегарева - сопран, Андрей Найденов - тенор алтино, на рояла: проф .д-р Галина Апостолова. В програмата: дуети и солови арии от произведения на Г. Доницети, В. А. Моцарт и Д. Чимароза.  Входът е свободен и до изчерпване на свободните места в залата. 

 

Очакваме с нетърпение да ви видим в събота, 14 май 2022 г. на 18-ото издание на Европейската нощ на музеите, пълна с изненади!

 

КЪЩА НА Д-Р СТОЯН ЧОМАКОВ – ПОСТОЯННА ЕКСПОЗИЦИЯ НА ЗЛАТЮ БОЯДЖИЕВ

УЛ. „СЪБОРНА“ №18

Къщата е построена през 1860 г. Неин собственик е бил д-р Стоян Чомаков (1817-1893), виден възрожденски деец, един от най-изявените борци за църковна независимост. Той и сред първите дипломирани лекари в Пловдив. Учил медицина в Италия и е специализирал хирургия в Париж. Управител е на първата българска болница, основана в Пловдив след Освобождението.

Сградата е построена към 1858-1860 година и е типичен образец на късните симетрични възрожденски къщи, с представителна външна и вътрешна архитектура. Любопитен факт е, че в края на XIX и началото на XX век къщата е била лятна резиденция на княз Фердинанд. От 1984 г. къщата става постоянна експозиция на най-голямата колекция от картини на бележития български художник Златю Бояджиев (1903-1976), считан за един от най-самобитните български художници на XX век. Творчеството на художника обединява няколко цикъла: „Брезовски цикъл“, който остава основна тема през цялото му творчество; „Миньорски цикъл“ с многофигурни композиции на фона индустриален пейзаж и „Румънски цикъл“, характерен с експресивната техника.

Златю Бояджиев е роден в гр. Брезово. През 1925 г. завършва търговската гимназия в Пловдив. През 1932 г. завършва художествената академия и става учител. Златю обича родната земя и народа, образът на човека заема централно място в творчеството.

През 1951 г. художникът получава мозъчен инсулт, в резултат на който дясната половина на тялото му се парализира. Този съдбовен момент разделя творчеството му на два основни периода. Първият период се отличава с неокласически маниер при композициите със сюжети от селски бит. При втория период, стилът на художника се променя към гротескова образност и експресивна цветност. Новият му свят е приказен, изпълнен със симетрия, равновесие и хармония.

 

БАЛАБАНОВА КЪЩА

УЛ. „КОНСТАНТИН СТОИЛОВ“№57

Балабановата къща е една от емблемите на Стария Пловдив. Историята ѝ започва в началото на ХIХ век с богатия пловдивски търговец, член на  кафтанджийския еснаф, хаджи Панайот Лампша. В края на столетието е закупена от Христо Геров, племенник на възрожденеца Найден Геров. Последният ѝ собственик е търговецът на дървен материал Лука Балабанов, чието име носи и до днес. През 1935 г. къщата е съборена, но през 1976-79 г. е възстановена по оригиналното заснемане на архитект Христо Пеев, най-задълбоченият изследовател на пловдивските възрожденски къщи.   В архитектурно отношение Балабановата къща е образец на симетричните къщи от XIX век, носеща влиянието на богатите къщи от крайбрежието на Босфора. 

Днес тя представя на своите посетители два различни свята. Единият е светът на възрожденската епоха, в която ни отвеждат пищните дърворезбовани тавани, богатата на стилове мебелировка и алафрангите, а другият е светът на културата и изкуството. 

В съзвучие с идеята възроденият дом на хаджи Панайот Лампша да бъде „пловдивско палацо с автентичен интериор”, къщата отваря пространствата си за временни изложби, конференции, срещи с писатели, камерни концерти, театрални постановки, творчески и делови срещи.

 

КЪЩА ХИНДЛИЯН

УЛ. „АРТИН ГИДИКОВ“№4

Построена през 1834-35 г. от неизвестни за нас строители, къщата на Степан Хиндлиян е една от малкото запазени в оригинал симетрични пловдивски къщи. Собственикът ѝ е основоположник на един от четирите най-заможни арменски рода в града на тепетата. Той е бил известен търговец, чиито сделки в началото на XIX в. често са го отвеждали в Индия. Оттам произлиза и прозвището Хиндлиян.

Къщата е ненадмината по отношение на художествено-декоративната си украса. Богатият рисунък обхваща не само стените, но и таваните. За творците се знае, че са били двама зографи, единият от които италианец. Любопитно е, че в изписването на първия етаж за първи път е използван хартиен шаблон. На първия етаж е разположена и банята - изградена на принципа на римския хипокауст и турския „хамам“. Само тук туристът може да види  в оригинал единствената по рода си баня на територията на Стария град. Стръмна вътрешна стълба води до втория етаж, където в просторния хайет може да видите фонтанче, от което в миналото е циркулирала розова вода. Всички стаи са ръчно декорирани с богато изписани алафранги – пейзажи от Санкт Петербург, Стокхолм, Лисабон, Атина, Венеция, Александрия и Принцовите острови.

Запазен е и комплексът от обслужващи помещения – кухня, пералня, слугински помещения, изнесени извън основната сграда. Маазата е самостоятелна каменна постройка на две равнища - непристъпна крепост за ценните вещи на собственика. Над вратата ѝ е изрисуван огледален образ на къщата, служещ освен за декоративен елемент и за своеобразен план на сградата. Със същата цел е и рисунката над вратата на кухнята - тя е огледален образ на неофициалната част на къщата.

 

РИМСКИ СТАДИОН НА ФИЛИПОПОЛ

ПЛ. „РИМСКИ СТАДИОН“

Античният стадион на Флипопол е изграден през II век сл. Хр., по времето на император Адриан. Разположен между западния склон на Таксим тепе и източния склон на Сахат тепе, той е едно от най-внушителните съоръжения в града през този период. С приблизителни размери 240 м дължина и 50 м ширина, стадионът е събирал около 30 000 зрители. Местата са разположени на 14 реда, прекъснати от стълбищни пътеки, които водят до пистата. Седалките му са направени от бял мрамор, а някои от тях са украсени със стилизирана лъвска лапа. Днес е достъпна само северната част на стадиона (сфендона), разкрита окончателно през 70-те години на ХХ в.

Подробна информация за стадиона можете да намерите на следния сайт: http://ancient-stadium-plovdiv.eu/

 

РИМСКИ СТАДИОН НА ФИЛИПОПОЛ – ИЗТОЧЕН СЕКТОР

УЛ. „КНЯЗ АЛЕКСАНДЪР I-ВИ“ №11

В резултат на двегодишни археологически разкопки  през 2005 и 2006 год. е разкрит сектор от източната част на Стадиона на Филипопол, интегриран в сутерена на съвременната търговска сграда.Експонираните археологически  останки принадлежат на източния ред седалки на стадиона на Филипопол. Поради липсата на скала в този участък е изградена система от засводени конструкции, върху които са поставени мраморните седалки.

По подобие на другите сгради за зрелища в цялата империя и на филипополския стадион почетните зрителски места са надписвани. Откритите надписи  върху  мраморните седалки и  ортостатите   свидетелстват, че в близост се е намирала ложата на императора и  местата за лица с висок социален статус.  Откритата  седалка с надпис  „химнопевци“ доказва, че е имало запазени места за  лица,  свързани с почитането   на императорския култ.

През  IV в. сл. Хр., източно от стадиона е изградена тухлена цистерна за вода. Цистерната  е част от къснонатичната водоразпределителна система на Филипопол, който бил снабдяван чрез акведукти с чиста питейна вода от планината Родопа.

 

СПЕЦИАЛНО СЪБИТИЕ: Концерт „Европейски композитори звучат в Европейската нощ на музеите и галериите“ от 18:00 до 19:00 ч. в Балабанова къща (входът е свободен и до изчерпване на свободните места в залата). Участват: Жанета Стегарева - сопран, Андрей Найденов - тенор алтино, на рояла: проф .д-р Галина Апостолова.

В програмата: дуети и солови арии от произведения на Г. Доницети, В. А. Моцарт и Д. Чимароза.